Статията е базирана на дискусионен панел от Green & Mobility Expo 2026 — Sofia, проведен на площад „Св. Александър Невски“ (18–20 септември 2026 г.).
Днес: остарял автопарк и инвестиция за оцеляване
Столичният автобусен транспорт тръгва от трудна база. Последните години инвестициите в трите автобусни гаража на „Столичен автотранспорт“ са били ограничени, а фокусът е паднал основно върху газификацията — гаражите вече имат директна връзка с националната газопреносна мрежа, което позволява експлоатацията на голям брой газови автобуси на разумна цена.
Сега предстои инвестиция в около 200 нови автобуса — комбинация от газови и дизелови. Дизеловите ще обслужват основно крайградските райони. Това е междинна стъпка, продиктувана от лошото състояние на автопарка — целта е да се осигури стабилност за следващите 4–5 години, докато се подготви истинският преход към електрически транспорт.
Защо гараж „Дружба“ е ключов за следващите 5 години
Виктор Чаушев, заместник-кмет по направление „Транспорт и градска мобилност“ на Столична община
Тук идва решаващият момент. Следващата голяма инвестиция — тази, която реално ще стартира електрификацията на автобусния парк — е обновяването на гараж „Дружба“, съчетано с доставка на 200 електробуса.
Защо точно този гараж е тесното гърло на целия процес? Защото преди да получи и един електробус, гаражът трябва да бъде физически готов да го зарежда:
- Инвестиция от 30–40 млн. евро е нужна само за обновяването на базата и енергийната инфраструктура на гаража.
- Гаражите в момента са в лошо състояние — не само сградите, но и електрозахранването не е пригодено за зареждане на десетки електробуси едновременно.
- Идеята е енергията да може да се съхранява в гаража и да се тегли от мрежата, когато цените са ниски (дори отрицателни) — това пряко влияе на себестойността на пробега.
- Автобусите трябва надеждно да изминават 460 км на ден, при температурен диапазон от –20°C до +45°C — с други думи, само най-новите поколения батерии и допълнително темпериране на возилата в самия гараж (преди да излязат на линия) вършат работа.
Икономиката на прехода е конкретна: очаква се себестойността на километър пробег да падне с 50–60 евроцентаспрямо газ/дизел — около 10 цента идват от по-ниската поддръжка на електрическия автобус, а останалите 40–50 цента — от по-евтината електроенергия спрямо горивото.
Логиката на общината, обяснена от Виктор Чаушев, е поетапна: първо междинните 200 конвенционални автобуса дават 4–5 години „въздух“, докато Дружба се превърне в изцяло електрически гараж. След това ще последва подготовка на трети гараж по същия модел, което ще донесе поредните 4–5 години сигурност. Крайната цел е поставена за 2040 г. — тогава целият автобусен парк на София (около 600 автобуса) трябва да бъде нулевоемисионен.
Занапред общината планира да разчита и на външни превозвачи — но по коренно различен модел от сегашния: договорите с тях ще изискват изцяло електрически автопарк, без възможност за дизел или газ.
Тролейбусите: по-бърз и по-евтин път за нови квартали
Докато Дружба ще отнеме години, тролейбусната мрежа расте много по-бързо, защото решението за инвестиция вече е взето от Общинския съвет през 2024 г.: 50 електробуса и 75 тролейбуса, насочени основно към Северна София, където покритието с обществен транспорт все още е слабо.
Ключовата технология тук са тролейбусите на батерии — те могат да се движат в участъци без контактна мрежа, зареждайки се от нея там, където тя съществува, и разчитайки на батерията в останалата част на маршрута. Това не е просто удобство — то спестява реални пари: изграждането на контактна мрежа в нови участъци би струвало допълнителни 10–20 млн. евро, инвестиция, която батерийната технология прави ненужна.
Резултатът: тролейбусните линии в града ще нараснат до 15, кварталите „Надежда“ и „Орландовци“ ще получат тролейбусен транспорт за пръв път, а почти целият квартал „Люлин“ ще премине изцяло на тролейбуси като основен наземен транспорт (с намаляване на автобусните линии).
Успоредно с това расте и мрежата по Южния пръстен — три електробусни линии (71, 73 и 75, като 73 вече съществува) ще осигурят интервал от около 6 минути между „Люлин Г“ и „Овча купел“. Технологията там е базирана на суперкондензатори — зареждане за няколко минути на крайна спирка, около 20 км пробег на едно зареждане. Тази технология вече се експлоатира успешно от „Столичен електротранспорт“, което дава на общината реален оперативен опит преди по-мащабния преход при автобусите.
Зарядната инфраструктура в центъра — въпросът на Дани Рангелов
На въпрос от Дани Рангелов относно бъдещото развитие на зарядната инфраструктура в центъра на града, Виктор Чаушев потвърди, че процедурите там остават „строителен лабиринт“ — основно заради необходимото съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство. Всяка устройствена процедура в зони със статут на културно наследство (жълти павета, защитени настилки, тротоари, сгради) отнема месеци, а нерядко завършва с отрицателно становище въпреки представени добри примери от други европейски страни. Общината се надява новото ръководство на института да намали тези забавяния.
Идеята на общината е при извършване на ремонти в центъра автоматично да се полага кабелна и тръбна инфраструктура, така че операторите впоследствие само да монтират зарядна колонка — вместо всеки проект да минава наново през целия административен лабиринт.
Паркирането на електромобили в София остава безплатно — засега
Методи Аврамов, директор на дирекция „Стратегии, иновации, нови технологии и международни проекти“ в „Център за градска мобилност“
Докато автобусният парк тепърва тръгва към електрификация, по отношение на леките електромобили София вече е далеч напред — с политика, която на практика изпреварва държавата. Темата беше представена от Методи Аврамов от Центъра за градска мобилност.
Статистиката зад бонуса
Цифрите показват колко бързо се е развила ситуацията:
- 2017 г.: между 200 и 215 регистрирани изцяло електрически автомобила (последната година, в която Центърът за градска мобилност е издавал специални стикери).
- Днес: общината вече няма собствена точна статистика (данните вече се водят от КАТ и Пътна полиция), но по приблизителна оценка електромобилите в София са поне около 20 000.
- Местата за паркиране в синята и зелената зона общо са около 33 000.
Смятайте сами: ако всичките ~20 000 електромобила паркират целодневно в зони, предназначени за краткосрочно платено паркиране (до 2 часа в синя зона, до 4 часа в зелена), реално не остава оборот за други участници в движението — включително живущите в тези райони.
Защо все още е безплатно
Въпреки тази нарастваща диспропорция, решенията на Столичния общински съвет засега запазват безплатното паркиране за електромобили в зоните за платено паркиране. Това, съчетано с освобождаването от данък, прави Столична община — по думите на Методи Аврамов — по-щедра към електрическата мобилност дори от държавата.
Темата обаче не е затворена — има внесено предложение за разширяване на зоните, което в момента се обжалва и очаква решение на Административния съд. С други думи: безплатното паркиране е настоящ факт, но не е гарантирано завинаги — то е политическо решение, което зависи пряко от съдебния изход и от нарастващия натиск върху ограничения паркинг ресурс в центъра.
Инструментът зад решенията
Интересен детайл, споделен от Методи Аврамов, е че общината вече разполага с аналитичен инструмент, който измерва връзката между запълняемостта на дадена зона, времето за търсене на място и генерирания от това „паразитен“ трафик — трафик без транспортна цел, който съществува единствено защото водачът обикаля в търсене на място за паркиране (и генерира емисии, дори когато самата кола е електрическа).
Планът за устойчива градска мобилност (валиден до 2035 г.) вече определя праг: при над 85% запълняемост на зона за почасово паркиране трябва да се задействат мерки за управление — включително, имплицитно, преразглеждане на привилегиите на електромобилите.
Успоредно с това расте и зарядната инфраструктура около системата „Паркирай и пътувай“ — вече над 20 зарядни станции, с планове за нови при метростанциите „Бесарабия“ и „Генерал Владимир Вазов“, а при осигурено финансиране — и в подземния паркинг при „Сливница“.
